Росица Велкова: Помощите за бизнеса и хората трябва да са строго таргетирани
Министър разгласи до какво ще докара възможното нарастване на минималната заплата.
От Европейската комисия, от всички интернационалните организации, с които беседваме, и нашето експертно мнение е, че в обстановката, в която се намира страната ни, ограниченията за поддръжка и за бизнеса, и за хората би трябвало да бъдат строго таргетирани. Това сподели служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването „ Неделя 150 “ на Българското национално радио.
Всички ограничения, подхванати за справяне с инфлацията с актуализацията от т.г., ще продължат да работят и през 2023 година посредством така наречен удължителен закон за бюджета, сподели Велкова. Мерките, които са за поддръжка на бизнеса от високите цени на електрическата сила ще продължат да работят.
Отстъпката за горивата от 0,25 ст. ще работи нетаргетирано до края на тази година, а през другата ще бъде таргетирана. Помощта ще продължи, само че не във формата, която се дава сега, обясни Росица Велкова. Тя уточни, че в случай че бъдат признати промени на предложенията в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министрите на труда и обществената политика и на стопанската система ще предложат таргетирана помощ за горивото за ползвателите на публичен превоз и за жителите по подоходен аршин. Помощта за цената на тока също би следвало да бъде таргетирана, означи Велкова. Финансовият министър сподели още, че съответният дизайн на схемите за помощи следва да бъде създаден.
Росица Велкова обясни за какво служебното държавно управление не е внесло нов бюджет за идната година. Бюджетът е финансов проект на политики, а ние сме служебно държавно управление, което не би следвало да организира политики, уточни Велкова. Не считаме за редно едно служебно държавно управление, което е назначено от президента, не е определено от Народното събрание, което няма парламентарно болшинство, да предлага на Народното събрание политики, които ще имат отражение в тригодишен интервал, сподели финансовият министър и добави, че това би трябвало да се направи от постоянно държавно управление. Велкова сподели, че удължителният закон резервира действието на политиките, признати от Народното събрание с последната актуализация от 1 юли т.г. на настоящия бюджет.
Министър Велкова не счита, че може да се каже, че страната ни се обрича на беднотия. Последната актуализация на бюджета е от 1 юли т.г. Там бяха увеличени пенсиите, беше извършена политика по приходите, имаше в допълнение нарастване на част от пенсиите от 1 октомври. Миналата година също имаше удължителен закон, който удължи действието за първите три месеца на закона, който беше през 2021 година, означи Велкова.
На въпрос за предлагането за 850 лева минимална работна заплата от идната година Росица Велкова коментира, че това е извънредно висок растеж на минималната работна заплата. Салдото на бюджета се утежнява с 50 милиона лв. при всяко нарастване на минималната работна заплата с 10 лв., означи тя. Министър Велкова сподели, че подобен фрапантен растеж на минималната работна заплата в никакъв случай не е имало, в последните години е увеличавана със стъпка по от към 50 лв.. Определено би трябвало да има растеж на минималната работна заплата, само че не с такава огромна стъпка, сподели министърът на финансите.
В коментар на стачката на чиновниците в Министерството на външните работи (МВнР) с искане за по-високи заплати Росица Велкова каза, че неналичието на единна политика по приходите през 2022 година основава напрежение във всички останали бюджетни организации, в които не е имало нарастване. Работещите в Министерство на външните работи имат съображение, сподели Велкова, само че добави, че искане за 100 % нарастване на заплатите е прекомерно високо, написа novini.bg.
Министърът на финансите съобщи още, че влизането на България в еврозоната е безспорен приоритет в политиката на страната ни. Според Росица Велкова 1 януари 2024 година е реален период за влизане в еврозоната, в случай че поставим оптимални старания. Ако този период бъде изтърван и не успеем да се оправим, идващ прозорец не виждам да имаме в близко бъдеще, сподели Велкова. Тя означи социологическо изследване за настроенията измежду хората и бизнеса по отношение на участие в еврозоната, резултатите, от което ще бъдат показани на 8 декември. Има прочут песимизъм в настройките на хората, само че от практическа позиция има положително усещане, уточни Велкова.
От Европейската комисия, от всички интернационалните организации, с които беседваме, и нашето експертно мнение е, че в обстановката, в която се намира страната ни, ограниченията за поддръжка и за бизнеса, и за хората би трябвало да бъдат строго таргетирани. Това сподели служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването „ Неделя 150 “ на Българското национално радио.
Всички ограничения, подхванати за справяне с инфлацията с актуализацията от т.г., ще продължат да работят и през 2023 година посредством така наречен удължителен закон за бюджета, сподели Велкова. Мерките, които са за поддръжка на бизнеса от високите цени на електрическата сила ще продължат да работят.
Отстъпката за горивата от 0,25 ст. ще работи нетаргетирано до края на тази година, а през другата ще бъде таргетирана. Помощта ще продължи, само че не във формата, която се дава сега, обясни Росица Велкова. Тя уточни, че в случай че бъдат признати промени на предложенията в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министрите на труда и обществената политика и на стопанската система ще предложат таргетирана помощ за горивото за ползвателите на публичен превоз и за жителите по подоходен аршин. Помощта за цената на тока също би следвало да бъде таргетирана, означи Велкова. Финансовият министър сподели още, че съответният дизайн на схемите за помощи следва да бъде създаден.
Росица Велкова обясни за какво служебното държавно управление не е внесло нов бюджет за идната година. Бюджетът е финансов проект на политики, а ние сме служебно държавно управление, което не би следвало да организира политики, уточни Велкова. Не считаме за редно едно служебно държавно управление, което е назначено от президента, не е определено от Народното събрание, което няма парламентарно болшинство, да предлага на Народното събрание политики, които ще имат отражение в тригодишен интервал, сподели финансовият министър и добави, че това би трябвало да се направи от постоянно държавно управление. Велкова сподели, че удължителният закон резервира действието на политиките, признати от Народното събрание с последната актуализация от 1 юли т.г. на настоящия бюджет.
Министър Велкова не счита, че може да се каже, че страната ни се обрича на беднотия. Последната актуализация на бюджета е от 1 юли т.г. Там бяха увеличени пенсиите, беше извършена политика по приходите, имаше в допълнение нарастване на част от пенсиите от 1 октомври. Миналата година също имаше удължителен закон, който удължи действието за първите три месеца на закона, който беше през 2021 година, означи Велкова.
На въпрос за предлагането за 850 лева минимална работна заплата от идната година Росица Велкова коментира, че това е извънредно висок растеж на минималната работна заплата. Салдото на бюджета се утежнява с 50 милиона лв. при всяко нарастване на минималната работна заплата с 10 лв., означи тя. Министър Велкова сподели, че подобен фрапантен растеж на минималната работна заплата в никакъв случай не е имало, в последните години е увеличавана със стъпка по от към 50 лв.. Определено би трябвало да има растеж на минималната работна заплата, само че не с такава огромна стъпка, сподели министърът на финансите.
В коментар на стачката на чиновниците в Министерството на външните работи (МВнР) с искане за по-високи заплати Росица Велкова каза, че неналичието на единна политика по приходите през 2022 година основава напрежение във всички останали бюджетни организации, в които не е имало нарастване. Работещите в Министерство на външните работи имат съображение, сподели Велкова, само че добави, че искане за 100 % нарастване на заплатите е прекомерно високо, написа novini.bg.
Министърът на финансите съобщи още, че влизането на България в еврозоната е безспорен приоритет в политиката на страната ни. Според Росица Велкова 1 януари 2024 година е реален период за влизане в еврозоната, в случай че поставим оптимални старания. Ако този период бъде изтърван и не успеем да се оправим, идващ прозорец не виждам да имаме в близко бъдеще, сподели Велкова. Тя означи социологическо изследване за настроенията измежду хората и бизнеса по отношение на участие в еврозоната, резултатите, от което ще бъдат показани на 8 декември. Има прочут песимизъм в настройките на хората, само че от практическа позиция има положително усещане, уточни Велкова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ